Решението, което българската държава трябва да вземе днес не предполага възможности за избор. Собственикът на Централата, държавната чешка компания ЧЕЗ, пропусна времето за екологизация на производството и вече затваря последния шести блок. Остава лимита под формата на дерогация за първите три блока - общо 2100 часа работа, но на практика, те трудно ще се използват при неработеща централа. Едва при командата *стоп* се задействаха синдикатите и работниците, за да бранят работните си места. А и не на последно място - изключено е някой да финансира какъвто и да бил конвенционален проект след провала сега. Така че решението изглежда е във полюсите на вечният въпрос *да бъде или да не бъде*. Като оптимистичният отговор, няма как да не сме убедени, не е в друго, а в неизпробван досега иновативен пробив.

            Да разгледаме в чисто схематичен план споменатата опозиция: Закриване - Запазване.

ЗАТВАРЯНЕ НА ЦЕНТРАЛАТА

            Тук е нужно да се фокусираме върху всички известни ни и допустими вреди, които биха понесли участниците в тази провалена – със сигурност! – приватизационна сделка.

            ЧЕЗ ще загуби имидж и финанси.

            Персоналът и синдикатите – работните места.

            Но България е големият губещ.

Най-напред затварянето на Централата е загуба на опорен пункт за националната ни сигурност. Особено сега, когато Руската федерация използва доставките на енергоносители като инструмент в геополитическото си позициониране на Балканите.

Оптимистите пресмятат, че България има излишни активи за производство на електроенергия. За съжаление сигурно е само, че не разполагаме с надежден микс от мощности с различни енергоносители, за чието осигуряване не зависим от външни доставчици. Рискът е, ако неблагоприятно стечение на обстоятелствата ни остави без удължен ресурс на блоковете на АЕЦ *Козлодуй*, ако заради неспазване на екологичното законодателство затворим  2000-2500 МВт въглищни централи, а спрат и доставките на газ или цените станат непосилни, даже ВЕИ парковете да работят на пълна мощност, ние просто оставаме без енергетика. Разбира се, сценарий с подобен катастрофален размах е непредвидим, но не и невъзможен.

В техническо отношение спирането на Централата е заплаха за сигурността на енергийната система за Северо-Изтока и дори за цялата страна. А при върхово потребление ще подлага на риск баланса на енергоподаването най-вече заради наситеността на региона с ВЕИ производители.

Финансовата загуба не е маловажна за страната. Ще загубим  актив от 1260 МВт, който можем да оценим условно на около милиард евро, по стойността на един мегават новопостроена мощност. А ако е нужно да изгради наново балансираща мощност, даже наполовина на сегашната, ще похарчим над един и половина милиарда лева.

Но най-важното е, че днес много трудно ще привлечем инвеститори. След провала на мощната ЧЕЗ, при очевидното доминиране на енергетиката ни от непазарни сили, след обвиненията и арбитража срещу страната, нужни на чехите, за да опитат да напуснат с достойнство България, съдебните претенции на *Росатом* за Белене, хаотичните домашни претенции към *американските Марици* и ВЕИ-производителите, определено няма кой да рискува да вложи парите си в скъпа инвестиция с непредвидим изход.

ЗАПАЗВАНЕ НА ЦЕНТРАЛАТА КАТО РАБОТЕЩО ПРЕДПРИЯТИЕ

            Министерството на енергетиката, което трябва да избере възможно най-рационалното решение, може да се опре на няколкото предимства, които заварва. Централата има кадри, повечето от които в близките дни вече ще са регистрирани като безработни. Инсталираната мощност има полезен живот още около 12-15 години. Пазарът на енергия, в годините ще расте, следвайки потреблението. Централата ще е потребна винаги като стабилизиращ фактор за сигурността на енергоснабдяването.

            Министерството трябва да е заинтересовано от запазване на Централата, ако има визията да върне на пазара на електроенергия ТЕЦ-а, доведен за седем-осем години от досегашните собственици до нищо повече от музеен експонат. И при това - да го направи не срещу много пари, а с иновационни идеи. Този подход не е  особено популярен у нас, затова и последният доклад на ЕК за иновациите ни подрежда на поредното последно място в Европа, с принос към икономиката под половин процент.

            Решението е да бъде заменено основното гориво въглищата(за Котлоагрегат № 6, работещ на природния газ) с котелното нано-клъстерно гориво Зелен мазут.

            Какво ще донесе за централата тази замяна?

Първо ще бъде спазено законодателството, отделените газове да не застрашават здравето на хората и природата. Промишлените изпитания на горивото показаха 59 пъти по-малко емисии серен диоксид от действащите в момента норми. А ТЕЦ Варна прекратява дейността си точно заради надвишаване на този показател и заради отказа на чешкия собственик да инвестира в сероочистващи инсталации 120 млн евро.

            Проект на замяната на основното гориво ще струва по-малко от 10 % от инвестицията само за сероочистките.

            Произвежданата електроенергия ще е със себестойност, която ще позволи на Централата да излезе на свободния пазар, а не да търси държавни гаранции, преференциални цени в потребителския микс или плащания за студен резерв.

            Инсталациите на Централата ще отделят по-малко въглероден диоксид, което ще намали и разхода за квоти.

            Централата няма повече да бъде зависима от вносните и скъпи въглища, което ще е принос и в намаляне енергийната зависимост на България.

            Замърсяващите почвата и водите отпадни води и шлака ще останат в миналото.

            В годините, в които съоръженията разполагат с производствен ресурс,  е възможно Центалата да реализира около сто милиона мегаватчаса електрическа енергия. Цифрата не е за пренебрегване!

            Ако Министерството на енергетиката е заинтересувано от спасяване нацентралата, поне едлъвно да провери жизнеспособността на иновацията. Както и на всяка друга новост, станл известна на власт имащите.

         Решение на българската държава е дали МОСВ от 01-01-2015 година ще отнеме Комплексното разрешително на Централата и ще загуби ли след това тя и лиценза си за производство и търговия с електрическа и топлинна енергия,  дали ще блокира акциите на компанията и другите възможни разпоредителни действия с активите.

Създателит на Зелния мазут са заинтересувани в състояние ли е Министерството на енергетиката да осигури достъп за опробване на възможността за замяна на основното гориво - въглищата със Зелен мазут.  За изпитания и научни изследвания не са нужни разрешения нито от МОСВ, нито от ЕК.

Ако се потвърдят качествата на Зеления мазут и приложимостта му в ТЕЦ Варна, пътят за  запазване на компанията като работещо предприятие става по-кратък и достъпен.

                                                               ПОСЛЕПИС

Интерес, реални действия - това са неща  из сферата на научната фантастика. Изобретателите и създателите на Зеления мазут са убедени, че никой няма да се заинтересува от предложената възможност. До днес те са се обръщали с предложение за изпробване към директорите на ТЕЦ Варна(бивши и днешни), към областните управители, към Министерството на енергетиката, към синдикатите, към депутати и зам.-министри... Никакъв интерес! По-скоро страх някой да не стане за смях, някой да не наруши статуквото, да не влезе с взлом в добре разработените в последните десетилетия схеми на разграбване.   
И все пак: ЗА КАКВО Е ТОЗИ ТЕКСТ? ЗА ДА ОСТАНЕ СЛЕДА, МАКАР И МЪНИЧКА, В ПУБЛИЧНОТО ПРОСТРАНСТВО,ЧЕ Е ИМАЛО ВЪЗМОЖНОСТ ТЕЦ ВАРНА ДА БЪДЕ СПАСЕН. И ТАЗИ ВЪЗМОЖНОСТ Е БИЛА ИЗВЕСТНА ДАЛЕКО ПРЕДИ ДА ДА БЪДЕ ДРЪПНАТ ШАЛТЕРА ЗА ПОСЛЕДНО.