„Според Международната агенция по енергетика високите цени на газа и електричеството ще продължат да тормозят Европа поне още 20 години, което ще намали конкурентната мощ на секторите, осигуряващи работа на почти 30 млн. души...

Главният икономист на международната агенция по енергетика доктор Фатих Бирол е пресметнал, че вносните цени на европейския газ в момента са над три пъти по-високи, отколкото в САЩ, а произведенотот за индустрията електричество е почти двойно по-скъпо. По този начин се създава енергийна ценова пропаст между Стария и Новия свят, която няма да се затвори „поне още 20 години”.

Не ни чакат безоблачни дни!

Нищо, че у нас падат цените на тока!

Как ли?

През 1985-1995 година колектив под ръководството на проф. д-р Димитър Киров от Техническия университет провежда статистическо изследване на топлинни стопанства в промишлеността и установява следното: в страната са активни 14 213 промишлени котли, инсталирани в 3500 котелни централи. Сигурно това е и най-мащабното проучване у нас. Студентите, обучаващи се по учебника „Топлинно стопанство” ще намерят и други факти от това изследване, за съжаление управляващите и авторите на стратегии у нас,  прехвърлили тази възраст, няма да научат и какво е средно реалното оплозотворяване на топлинния капацитет на енергоносителите за промишлените топлинни стопанства в България. За удобство загубите са отнесени към първоначалния топлинен капацитет на горивото. И изследователите отчитат, че загубата на топлинен потенциал между входа(на използуваното  гориво) и реалното потребление е 69 %, равно на 9 млн. т.у.г./годишно. Това означава, че България изхвърля в околната среда над два пъти повече топлина, отколкото реално използва в топлинните си системи.

 Тези енергийни мощности са работили с енергоносители мазут, дизелово гориво, природен газ. Ако сметнем девет милиона условно гориво по една отдавна забравена цена на мазута 500 лева, ще получим 4,5 милиарда лева. Е, тук имаме една от малкото възможности да сме благодарни за шантавия ни преход, пратил на скрап, заедно предприятията, поне две хиляди от избоените 3500 заводски централи. Сега са наред приватизираните топлоцентрали и топлофикации във Варна, Димитровград, Гълъбово, Бобов дол, Габрово, Шумен, Свищов...

 Сценариите за развитието на световното енергийно стопанство не превиждат нищо друго, освен... енергиен микс. Панацеята не е нито в атома, нито във въобновяемите източници, нито в  газа, даже шистовия, нито във въглищата, водорода... Само един известен или неизвестен още енергоносител не е достатъчен. Решението е в използуването им без противопоставяне, в пропорции, адекватни за регионите, с отчитане на непостижимата сега за нас, българите, енергийна ефективност и мащабна иновативност в отрасъла. И да не пропуснем  - с участието на всички! Това звучи кощунствено за енергетиците и ще звучи така поне докато и техните централи заминат на скрап.

 Знае се: страната ни използва десет пъти повече енергия в сравнение и Европейския съюз и 3 пъти повече в сравнение с бившите държави от източния блок за една и съща единица продукция. Да не говорим, че отопляваме домовете си с електричество!

  Излишно е да питам кой плаща сметките от лошото управление. То се знае - големите и малките потребители!

 Но за разлика от малките, големите енергийни потребители, някои от които сега плащат по 5 млн. лева месечно за ток, могат по-лесно да изберат дали да продават или да купуват енергия. Вярното решение, както вече стана дума, е микса от двете възможности.

 Големите потребители на пара и електричество, могат да добавят към активите си малко иновации, ивестиции и смелост, за да излязат на пазара на енергия не като купувач, който постоянно се надява някой да регулира цените в негова полза, а като коректив на политиката на енергийните дружества, на регулатора и държавата. Никой няма да им позволи да участват равноправно в пазара, ако не започнат да произвеждат  сами и електричеството за собствените нужди. Те могат да се борят за ефективно енергийно производство и излизане на локалния пазар на близката общност с пара  и електричество чрез продажбите на енергия. Защото разполагат с няколко хиляди мегавата производствени мощности. Знае ли някой точната цифра?

             И досега съществуваше такава възможност. Допусната от законодателя престъпна възможност! Промишлено предприятие произвежда покрай парата електричество, продава го 100 % на НЕК по преференциални цени, между 150-250 лева за мегават и си купува за собственото потребление ток  по субсидираните от всички българи цени под 100 лева за мегават. Е как няма да фалира НЕК, как няма да фалира и цялата държава... Някои от големите потребители не възразяваха - "електро-банкоматът" бълваше банкноти в тяхна полза. Докато "жълтите павета", скоро след февруари, не го изключиха.

 Но сега без ирония!
           Почти няма заводски котел, към който не може да се добави турбина за електричество. Недопустимо е собствениците на заводски централи да гледат на тях само като „разходни центрове”. Още утре могат да добавят конкурентноспособност, ако използуват енергийните мощности  ефективно. Как да се добави стойност? Съоръженията да са изправни и да имат рационален производствен режим – то е задължително. Да планират инвестиции в използване на изхърляна в атмосферата топлина – жалко, че не е сторено досега. Оптимизация на производствената база и технологиите за потребление на по-малко електроенергия – конкурентите ни в Европа харчат 10 пъти по-малко.

            И разбира се – когенерации! Като правиш енергия,  стигни по-далеч - направи си и електричество. Стига да имаш евтин топлоносител! Наистина горивото трябва да е достъпно - и като цена, и като количество, а качеството да не е укоримо.

 Когенерацията не е възможност за отминаване. Тя е мръсна дума само в топлофикациите. Например „Топлофикация София” и сега е планирала с пари от Европейската банка и фонд „Козлодуй” да изгради нова когенерационна мощност, за да произвежда още повече електричество, което ще ни продава на още по-високи цени. И ние – цяла България, - ще продължим да дотираме парното на столичани. Те не могат без парно! Но пък ние трябва да сменим чипа на регулатора ДКЕВР, защото той е в основата на порочните практики да можеш да губиш от онова, заради което си създаден, а да компенсираш с надутите цени, разхвърляни върху сметките на всички – битови или индустриални потребители, енергийни и разпределителни дружества и прочие.

 Четох в печата изказване на вицепремиера Даниела Бобева – за нашата лудост да правим стратегии, от които даже не планираме да се възползуваме. Още тя казва, че не е видяла новата енергийна стратегия, която е много важна за страната. Госпожо Бобева, не я четете, не е важна, нали я пишат авторите на всички стратегии досега, докарали българската енергетика до жълтите павета. Вчера, днес и утре...    

 А вие, големи и малки потребители на енергия, правете стратегиите си сами! Малък или голям потребител на енергия - да продаваш или купуваш? - решението е твое!