Така че – крачка назад.Нека се придържам по-скоро към историите, пазейки се от клишетата на категоризациите и суперлативите.

 (Представям внедряването на котелното гориво в оранжения близо до Пловдив. Изпитанията са проведени на  27, 28 и 29 ноември 2013 г.)

Котелното гориво наричам „зелен мазут”, защото по консистенция и цвят прилича на това намъчило поколения огняри гориво. Разликата е, че нано ггоривото не се нуждае от подгряване(мазута трябва да стигне 90-100 градуса, за да се използва). Най-значимата отлика разбира се е неговата висока топлотворност.  Отделените емисии в резултат на издарянетто са далеч под установените норми. Ще спомена само един показател: серния диоксид, заради чието превишаване работещи ТЕЦ трябва да бъдат закрити или да инвестират  милиони левове в сероочитки, по-нисък 59 пъти. Неоспоримо предимство е и топлотворността – два пъти по-висока от тази на  природния газ.

 И в това екипът, създал новото гориво вижда големият икономически смисъл. На първо място ще бъдат спасени от закриване централи първо  заради екологизирането им и второ, използвайки „Бургойл” те ще станат рентабилни.

 Но нека проследим провеждането на експеримента, така както ни го представя водещият проектант на внедряването инж. Ст. Начев.

  Внедряването бе в  котел с производителност 4,5т/ч гореща вода, оборудван с горелка „RAY” BGEC 600-ротационна.

             По проект на екипа на компанията бе изпълнена паралелна линия за транспортиране на горивото от нашата цистерна, „прескачайки” стационарната инсталация, за да избегнем каквото и да е нарушаване целостта на котела и неговото оборудване.  

             Котелът не беше работил от миналия производствен сезон, екипът на компанията и специалистите от фирмата, която поддържа оборудването не успяха да запалят котела на основното за него гориво – природен газ. Не успяха и следващия ден.Следващия ден се взе решение за смяна на котела. За два часа бе удължено трасето.            След известна подготовка този котел беше разпален на газ. По предложение на специалистите от ПЦ  нашата схема за подаване на гориво,беше  изменена, за  да се използва част от установката на самият котел, т.е. „Бургойл” да преминава през горивният автомат и тръбната разводка към него, но се оказа,че нашето гориво не преминава през дюзата на горивният автомат. И  дюза и горивен автомат са за нафта, а нашето  гориво има консистенция близка до мазута. Екипът на „Грийн Ойл” предложи включване на подаването на „Бургойл”директно към горелката.

             Подновихме опробването  и опитът бе успешен:след разпалването на природен газ,  подадохме „Бургойл” и разпалването бе безпроблемно.

 Нано горивото не беше подгрято. Температурата на въздуха беше около 1 до 2⁰С. Налягането с което подавахме горивото беше около 1,5 бара.

             Започнахме да намаляваме подаването на природен газ, като по думите на електрончика, който управляваше опробването, достигнахме от 5 до 10% от дебита му. Започнахме да увеличаваме количеството на нашето гориво, но без да коригираме подаваният въздух. Получи се непълно изгаряне и дори зацапване на наблюдателното стъкло в дъното на горивната камера.

   Направихме корекции в подаването на въздуха -  намалихме го и видимо подобрихме горенето. Изхвърляният дим от комина на котела стана почти безцветен. По това време изключи защитата на котела - достигна ограничението - максималната  температура на подгряване на водата 65⁰С.

            Изчакахме докато се охлади котела и разпалихме отново. След разпалването на газа, веднага подадохме  нашето гориво, което се запали безпроблемно. По указание на мениджъра на оранжерията, прекратихме опробването, за да продължим следващия ден. През нощта оставихме в работен режим нагревателен кабел потопен в горивото в цистерната.

           На 29.11, сутринта, при температура около – 3 градуса продължихме опробването. За да отчетем разхода на „Бургойл”,подаването  на гориво стана от буверен съд - варел от 200 л. Започнахме и външно подгряване на варела като достигнахме около 30⁰С температура на горивото.

            В рамките на 45 мин. направихме ново разпалване на газ, като едновременно със запалване на газа, пуснахме в работа и нашето гориво. Отново безпроблемно бе запалването, а гоеренето -и стабилно.  През това време(макар и за кратко), на 2 пъти беше запален на газ и другият котел, включен на същият разходомер. Котелът,  на който правехме опробването, също  беше загасен и запален наново. След изтичането на 45 мин прекратихме опита и отчетохме резултатите(приведени към 1 час работа и постигане на нужните параметри):

- макар и не оптимално регулиран, горивният процес е стабилен и безпроблемно повтаряем;

- изразходваният природен газ(приведен към 1 ч) е 130нм³/ч,а на „Бургойл” около 30 кг/ч при налягане 1,5 бара;

- за работните 45 мин котелът отново достигна масксималните по настройка 65^0;

- при прецизиране на горивният процес и оптимална настройка разходът на „Бургойл”най-вероятно ще достигне до 50ч100 кг/ч,но пък разходът на природен газ ще намалее до 50ч80  нм³/ч.

И тъй като  ползите обосновават инвестиционните решения, при нашия опит успяхме да отчетем, че комбинираното изгаряне на „Бургойл” и природен газ за един час струва 108,5 лева, а  работата на котела на основното гориво сега струва 325 лева за час.

Завареното оборудване в четирите котелни на оранжерията – котли, горелки, старите баки за мазут и тръпопроводите позволяват с малки разходи котелните да заменят газа със зеления мазут. За да се проектира самостоятелно използване на новото гориво са нужни незначителни промени в котела. Навярно след време собствениците на подобни локални централи, при наличие на достъпен като цена и качество енергоносител - зеления мазут, ще могат да пристъпят и към инсталиране на собствени мощности за производство на електроенергия.